Замъка на Дарк и Лайт Хикари

Лайт подскокна а точно тогава влезе Дарк.Гледаше като тряснат какво става..

Погледнах към Дарк и му се усмихнах.
-Не гледай така тряснато!-казах аз.

Дарк рязко се нахвърли върху Лея,кичурите му паднаха на лицето й.
-Кой ти позволи да ми пипаш захарчето а!?-изкрещя той разярено,под захарче имаше предвид брат си,двамата с Лайт много се зачитат защото са били осиновени и не харесваха майка си и затова са били само двамата заедно.

Избутах настрани Дарк и казах:
-Чао и съжелявам!-и излязох от замъка.Запътих се към дома си.

Лайт се изправи от земята защото бе избутан и застана до Дарк.
-Помниш ли когато я убихме?
-Да.-кимна Дарк и погледна към отдалечаващата се фигура на Леа през прозореца.

Почуках на вратата на замъка и зачаках да ми отворят.

Вместо двамата близнаци отвори русокос тийнейджър със лилави очи.

-Добър ден госпожице.Какво ще желаете?

-да се извиня на близнаците.-казах аз.

-О съжалявам но те сега са в покоите си.Нещо ги ядоса и не искат посетители.-отвърна малко тихо Тамаки и се усмихна меко.

Сведох глава надолу виновно и казах:
-Заради мен са ядосани.

-О ами не знам защо заради теб са ядосани но не трябва да се безпокоят..-отвърна Тамаки и се спогледа малко притеснено.
-А и отказват да ядат..

Една сълза се стече по лицето ми.
-Аз съм най-ужасното момиче на света.

-Какво направи толкова много?-попита объркано Тамаки и я погледн подозрително но и със съчуствие.

Погледнах го с насълзени очи и му казах:
-Плъзнах ръката си по панталона на Лайт.

Тамаки се изуми.
-Разбирам защо са ядосани.-помисли си той и погледна зад себе си към стаята на Дарк и Лайт,двамата си шепнеха нещо но се чуваше само мрънкане,не се чуваше какво си говорят.
-Мисля че се успокоиха но не знам..

-Може ли да поговоря с тях?

-Ами едва ли биха искали да те видят но можеш да говориш с тях през вратата..изчакай тук.-той застана пред вратата на една спалня и почука.
-Кой е?-попитаха два гласа в хор,малко по-спокойни но и хладни.
-Тамаки Суох.-отвърна русокосото момче и въздъхна притеснено.
-Какво има Тамаки?-отново попитаха в хор гласовете,любопитно..
-Някой ви търси.
-Кой?-странно как си мислеха едно и също и го говореха в един и същ момент!
-Ам..едно момиче..-никой не отговори този път..

застанах до вратата и казах:
-Дарк,Лайт Леа е...искам да ви се извиня.

-Затова че опипа брат ми ли?-обади се Дарк,Лайт мълчеше..Тамаки се отдръпна..

-Да.Извинявайте!Ще ви разбера ако не искате да ме видите повече.

-Ами ние и без това имаме интервю и филм в който сме поканени,плюс това имаме да пеем някъде и да посещаваме най-различни телефизии.Няма да ни видиш скоро.-измънка Дарк.
-Но не значи че не искаме да те видим!-обади се Лайт тихо и погледна настрани.
-Просто ще сме много заети..и ти ядоса брат ми и малко ни стана осилно..-измънка той..

-Разбирам.Лайт искам да ти кажа нещо.

-Ъ..слушам те.-измънка Лайт и се приближи до вратата,нямаше да я отваря обаче.Дарк не позволяваше.

-Влюбена съм в теб Лайт.-прошепнах му аз,така че само той да ме чуе.Изчервих се доста...

-Ами Дарк?-попита още по-тихо Лайт,макар че не беше сигурен в това което пита..